вторник, 7 декември 2010 г.

трудно ми е с тези заглавия...

Помислих си вчера докато се трънтутихме аз и гледните ми точки в маршрутката, че вероятността шофьора да вижда в нас монети или намачкани левове е доста по-голяма, от вероятността да вижда в нас хора. Отброява ни като стотинките, които все едно влизат в касичката, която е под формата на маршрутка. Кара така, че да може да чуе как дрънчат стотинките! И колкото повече дрънчим, толкова по-щастлив е той! Някои хора имат вид на новички, щумолящи пари, други - на измачкани и мръсни. Говори на колегите си за нас като за пари... Студено е, а той пуши, но няма значение -това са неща, които не пречат на шепа монети... ;)

Всяка сутрин се поздравявам с тази песен:
http://www.youtube.com/watch?v=VHKWBxDzyfU
Личен поздрав, за мен си :) Нескромно? Напротив...! Трябва да има баланс в природата. Иначе ще се превърна в лев и 50... а може и в лев и 20......

сряда, 3 ноември 2010 г.

Виж тишината в крещящата светлина

Винаги съм харесвала как различните повърхности отразяват светлината :) Ако се загледаш ще видиш как един най-обикновен плот, или чашата от кафето, или хилядите джунджурии, нахвърляни на масата, направо се усмихват! Трябва само малко да се загледаш! Дори да няма слънце навън или пък вътре (вътре се пада приблизително зад очите), аз знам, че е винаги там - моментно изместено зад някоя досадна натрапчива мисъл, или опитващо се да надникне насред някоя разправия, или скрито зад някакви си най-обикновени стандартни облаци, може да си дреме уморено, но е винаги там!..
А в момента навън има хиляди разпиляни малки слънца-листа, които пък отразяват светлината по почти същия магичен начин!.. Тихо е и спокойно..приглушено, леко студено. Не разбрах кога стана, но чух и видях :) не е малко..някои и това не успяват да направят..!
Не знам за вас, обаче аз наистина смятам и съм убедена, че светлината, освен да се види, може и да се чуе! Дори да си със затворени очи..

Отивам да си сипя чаша чай, на вас - хубав ден :)

понеделник, 11 октомври 2010 г.

"Докато стоях
в очакване на теб,
любима,
измокри ме росата
планинската роса."
                                Ооцу но Мико
   ***

"Да знаех,
че мен си чакал
под росата,
бих станала, любими,
планинска капчица роса."
                                 Ишикава но Ирацуме

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Вървя пеша и е тихо.. Като никога!.. Тъмно е и малко студено.. В локвите е отразената действителност.. Понякога се чудя коя е истинската или коя е по-истинска от истинската.. Макар че май  няма голямо значение - винаги ще има и хубаво и лошо, защото винаги има баланс.. Само че в различни моменти.. Така че не съжалявам, че не знам как точно ще е там - в другата действителност..тази от локвата.. Изглежда същата..поне на пръв поглед.. От друга страна 1-вия поглед често подвежда..
Вървя и е тихо..чува се само как капаците от кофите за боклук леко се удрят по кофите от вятъра..
Път, колкото кратък, толкова дълъг.
Свих след края на улицата, а човека, отразен в локвата седна на тротоара и остана в тишината.
Някой ден трябва да събера всички отразени хора, които останаха някъде по улиците..

сряда, 6 октомври 2010 г.

дойдох, ама не знам за колко

Когато има нещо ново, то трябва да бъде представено по някакъв начин! Та за това..здравейте и добре дошли из някои от мислите ми, закачени на страниците на този блог! (брей, говоря в множествено число, явно вярвам, че ще чете повече от един човек :D)
Понеже от време на време ми се пише.. не за друго..чудех се доста време дали има смисъл..при условие, че постоянно си меня мнението..за някои неща де..не за всички..а и е тъпо когато пишеш само защото трябва да има нещо написано.. преди пишех по-лесно..явно е имало за какво :) и сега има, само е различно..
Ще видим дали ще се сработим..аз и блога ми де :)
Няма да пиша глупости ..непростимо е :D 
Днес няма да пиша повече..днес беше ден само за създаване :)

Айде със здраве!