Вървя пеша и е тихо.. Като никога!.. Тъмно е и малко студено.. В локвите е отразената действителност.. Понякога се чудя коя е истинската или коя е по-истинска от истинската.. Макар че май  няма голямо значение - винаги ще има и хубаво и лошо, защото винаги има баланс.. Само че в различни моменти.. Така че не съжалявам, че не знам как точно ще е там - в другата действителност..тази от локвата.. Изглежда същата..поне на пръв поглед.. От друга страна 1-вия поглед често подвежда..
Вървя и е тихо..чува се само как капаците от кофите за боклук леко се удрят по кофите от вятъра..
Път, колкото кратък, толкова дълъг.
Свих след края на улицата, а човека, отразен в локвата седна на тротоара и остана в тишината.
Някой ден трябва да събера всички отразени хора, които останаха някъде по улиците..