вторник, 7 декември 2010 г.

трудно ми е с тези заглавия...

Помислих си вчера докато се трънтутихме аз и гледните ми точки в маршрутката, че вероятността шофьора да вижда в нас монети или намачкани левове е доста по-голяма, от вероятността да вижда в нас хора. Отброява ни като стотинките, които все едно влизат в касичката, която е под формата на маршрутка. Кара така, че да може да чуе как дрънчат стотинките! И колкото повече дрънчим, толкова по-щастлив е той! Някои хора имат вид на новички, щумолящи пари, други - на измачкани и мръсни. Говори на колегите си за нас като за пари... Студено е, а той пуши, но няма значение -това са неща, които не пречат на шепа монети... ;)

Всяка сутрин се поздравявам с тази песен:
http://www.youtube.com/watch?v=VHKWBxDzyfU
Личен поздрав, за мен си :) Нескромно? Напротив...! Трябва да има баланс в природата. Иначе ще се превърна в лев и 50... а може и в лев и 20......

4 коментара:

  1. Сестра ми веднъж се вози в маршрутката сама а шофера си говори с друг такъв - Нема, бе! Нема никой! Е тук само едно човечЕ.
    Значи освен стотинки и левчета сме и човечЕта :)

    ОтговорИзтриване
  2. Хаха :)))
    ЧовечЕтата поне имат очи! :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Чудя се къде ли бих могъл да подредя маршруткаджиите в "йерархичната" стълбица на обществото?!?!.. сигурно някъде между лев и двайсе и лев и пе'есе...

    ОтговорИзтриване
  4. "кара така, че да може да чуе как дрънчат стотинките"! - добре те е раздрънчал :D))
    А относно социалната стълбица - и те душа носят, на работа са едни, а в къщи други. Това е то всички сме лицемерии в тоз живот!

    ОтговорИзтриване