"Докато стоях
в очакване на теб,
любима,
измокри ме росата
планинската роса."
                                Ооцу но Мико
   ***

"Да знаех,
че мен си чакал
под росата,
бих станала, любими,
планинска капчица роса."
                                 Ишикава но Ирацуме

Вървя пеша и е тихо.. Като никога!.. Тъмно е и малко студено.. В локвите е отразената действителност.. Понякога се чудя коя е истинската или коя е по-истинска от истинската.. Макар че май  няма голямо значение - винаги ще има и хубаво и лошо, защото винаги има баланс.. Само че в различни моменти.. Така че не съжалявам, че не знам как точно ще е там - в другата действителност..тази от локвата.. Изглежда същата..поне на пръв поглед.. От друга страна 1-вия поглед често подвежда..
Вървя и е тихо..чува се само как капаците от кофите за боклук леко се удрят по кофите от вятъра..
Път, колкото кратък, толкова дълъг.
Свих след края на улицата, а човека, отразен в локвата седна на тротоара и остана в тишината.
Някой ден трябва да събера всички отразени хора, които останаха някъде по улиците..

дойдох, ама не знам за колко

Когато има нещо ново, то трябва да бъде представено по някакъв начин! Та за това..здравейте и добре дошли из някои от мислите ми, закачени на страниците на този блог! (брей, говоря в множествено число, явно вярвам, че ще чете повече от един човек :D)
Понеже от време на време ми се пише.. не за друго..чудех се доста време дали има смисъл..при условие, че постоянно си меня мнението..за някои неща де..не за всички..а и е тъпо когато пишеш само защото трябва да има нещо написано.. преди пишех по-лесно..явно е имало за какво :) и сега има, само е различно..
Ще видим дали ще се сработим..аз и блога ми де :)
Няма да пиша глупости ..непростимо е :D 
Днес няма да пиша повече..днес беше ден само за създаване :)

Айде със здраве!