(Макар, че заради престоя в Прага между полетите на отиване и връщане
мога да кажа, че съм била и в Прага
:D:D:D)
Та, дето вика Силвето - "добре, че Мариян е фен, та така си планирате по някое друго пътуване насам натам..!", аз бих казала - въпрос на гледна точка, нали, но това е друга тема :)
Отидохме до Мадрид в общи линии в последния момент - в последния момент решихме, в последния момент запазихме последните 2 билета от последния горе долу по-евтин полет :D
Може да се каже, че имахме уреден подслон, който беше по-уютен от хотел и, който ме върна за малко в спомените за купоните от студентските ми години :)) какво повече да искаш! Палиш самолета и айдее!
След цял ден пътуване - полета беше с прекачване и 4 часа престой на летището в Прага, се добрахме до хостела към 0 - 1ч през нощта, хвърлихме си багажа в стаите и излязохме навън, макар, че бяхме гроги. Мога да кажа, че за мен Мадрид има няколко лица (като повечето неща в живота), някои от тях се забелязват веднага, другите са по-трудно видими, но ги усещаш след известно време. Та в този един момент когато излязохме видях 1-вото лице - беше пълно с млади хора по улиците, седяха навсякъде в и извън баровете (които бяха горе долу по 5 на квадратен метър :D), седнали по земята и по разни пейки, говорят, пеят, пият, маскирани като за хелоуийн (попаднахме на поредния им празник). Беше късно, а в същото време беше толкова оживено, сякаш за тях едва сега започва купона! Бях адски изморена (с толкова часове престой между полетите и наличието на страх от летене бирата се превръща в най-добрия ти приятел, което е доста, доста успиващо!), а ужасно много исках да се впусна в този празник! Насам - натам сновяха китайци (май бяха китайци, да) с торби с кенове бира и продаваха 1 бира за 1 евро за тези, които не можеха да се поберат в пълните барове, или искаха да минат по-тънко. Строполихме се тежко на една пейка като местните и успяхме да изпием по 1 бира и се прибрахме..Незнам за другите, обаче аз едвам стоях на краката си и въпреки това повтарях на Мариян - Марияне, хайде да дойдем тук да живеем, Марияне, айде да дойдем тук да живеем, докато се влачехме към хостела. Това беше първата ми среща с нещото наречено нощен живот, бях ужасно впечатлена и не исках този момент да свършва!!
Стори ми се, че сме спали всичко на всичко 4 или 5 минути, защото по някаква причина бяхме избрали най-шумния хостел в света! Явно е нормално да тряскаш вратите като обезумял през цялата нощ, да пееш, да се къпеш и т.н. неща, с които вдигаш шум..е поне имахме мивка в стаята - нещо, което ми се стори доста забавно, телевизор, закачен почти на тавана и матрак с една от онези дебилни възглавници, дето е една и за двамата.. Не обърнах мн внимание на тези неща - нали само една вечер бяхме в този хостел, а и очите ме сърбяха да разглеждам града по светло! Оставихме другите да спят и излязохме за по 1 кафе. Навън нямаше и спомен от вечерната лудница и мърсотията, която беше предизвикала тя - нямаше нито 1 следа, че само преди няколко часа тук е имало тълпи от хора, пиещи бира и оставили боклуците след себе си!
Влязохме буквално в 1-вото кафене и реших, че сме избрали най-мръсното кафене на света, защото по пода беше пълно със салфетки и други боклуци, а то разбираш ли се оказа, че те така правели хората нарочно! Идеята е - колкото повече боклуци има в заведението ти -толкова по-посещавано е то! Ето ти друго лице - повече боклук = повече престиж! Интересно!
Поговорихме на един измислен език с бармана и поехме към центъра :)
Тълпи от хора, лудница и най-вече много, ама много туристи. Идва ред според мен за най-същественото лице на Мадрид - този град е направен, някак ПРИГОДЕН специално за туриста! Всичко е обяснено максимално лесно, начертано, разграфено, за да не се объркаш. Да видиш това, за което си дошъл, да оставиш парите си и да си тръгнеш - нищо повече. Не звучи особено мило..но се усеща твърде натрапчиво..Това лице на града представлява лице с хобот, който е пригоден да се насочва към парите ти и да изсмуче колкото може!!.. Не усетих подобно нещо нито във Валенсия, нито в Милано!.. Не искам да кажа, че всичко трябва да е без пари, разбира се, но когато това нещо хладно преобладава над всичко останало, разбираш, че си добре дошъл, само защото ще оставиш пари там!.. Свършвам с тази тема, че не я харесвам, а и е възможно при останалите да не се е получило точно така.. :)
1-вия ден видяхме т.нар. Нулев километър - разположен точно в центъра на града, спрямо който се измерват всички разстояния в Испания, Пласа Майор (превърнал се в среща на английските фенове в деня на мача, за ужас на местните заведения :D), като успяхме да обходим пеша една сериозна част от града. Този ден го даваха дъждовен, но имахме късмет и заваля чак късния следобед..и то не особено силно..това не ни спря да пием бира, просто временно се подслонихме под една спирка. Разходката завърши с обиколка в музея Прадо, което не е никак лесно начинание, когато си ходил цял ден пеша и си стоял прав!.. Музея е огромен и след повече от час обикаляне останах с впечатлението, че сме видели може би само 1/3 от музея.. Сдобих се с няколко разширени вени само там, но все пак не съжалявам, защото видях на живо една от любимите ми картини, всъщност триптих за пресъздаването на идеята за Рая, Чистилището и ада („Градината на земните удоволствия“) на Йеронимус Бош -
http://en.wikipedia.org/wiki/File:The_Garden_of_Earthly_Delights_by_Bosch_High_Resolution.jpg
Изпитах доста особено вълнение при вида й, както и на още няколко картини, които бях гледала само в книги и списания.. Рембранд, Рубенс, Дюрер, Гоя, Тициан.. тъкмо решим да си тръгваме вече, и още нещо излиза пред очите ти!.. Малко преди да затвори музея решихме, че не можем повече - тепърва трябваше да се връщаме към хостела и да съберем багажа, за да се придвижим към следващата квартира - в Алкобнедас, на половин-един час път с метро от центъра на Мадрид, където живее Ели- братовчедка ми с още 4 съквартирантки - всичките баскетболистки в местния женски клуб по баскетбол - "Алкобендас". С някакви последни сили стигаме, хапваме от специалитетите на Ели - яйца с кашкавал -най-вкусното нещо за гладния човек, и се трупясваме с плонж в леглото! На другия ден влизаме в контакт и с другите момичета - повечето са с височина средно 2 до 3 метра :D:D изключително усмихнати и весели хора, най-голям фен станах на сръбкинята Таня - супер готин и позитивен човек! Страшно съжалявам, че в деня има само 24 часа и че бяхме само 3 нощи там, иначе съм сигурна, че можехме да лафим още дъъълги дъълги часове! :))
Понеделник Ели ни качи на 1 влак към центъра - стига се за половин час и е над земята! Всичко си е супер, само да му знаеш разписанието, нещо, което в последствие разбрахме с леко закъснение с Мариян :D Намерихме се с другите нa Пласа де Еспаня, откъдето се придвижихме към двореца. Разгледахме го само аз и Ели, другите по това време са се шляели някъде по... всъщност незнам къде :D:D Интересно ми беше да видя как са живели кралските особи едно време. Единия от начините е като им отидеш на гости :)) е, отидохме! Бих казала, че е впечатляващо наистина, но няма особена практичност в обзавеждането - претрупани стаи, пълни с огледала, малко не ти остава въздух да дишаш! Но като се замислиш, че всичко е правено ръчно преди повече от 200 години..можеш да кажеш едно "Хм, интересно, е, поне го видях на живо!" да го кажем така - ако реша да си взимам имот в Мадрид - няма да е двореца! :D:D:D:D
Намерихме се с другите в поредния музей на шунката (имат си и такова, да, само че спокойно можеш да си ядеш от експонатите:D)едно интересно място, в което има доста неща за ядене и пиене - средно по 1 евро всяко, всичко е чудесно, обаче трябва да стоиш прав, приличащ на островче сред бали салфетки и боклуци, останали от други дошли да изпият една бира на крак и да изядат по нещо! След като сложихме поредното сухо нещо в стомасите си (там ядат сухи неща..и то с хляб! Стоят прави, хвърлят боклуци до безобразие, и ядат сух хляб:D) се отправихме към парка Ретиро - чудесно място с много природа в центъра на града! Имат си и езеро с лодки, ма е по-красиво от Панчарево!
Направихме първите слънчеви бани и за радост на краката ни се събухме боси!..Оказа се, че е нормално в този парк да отидеш по бански за да се печеш, да лягаш по окосените поляни и да не се притесняваш от кърлежи. Жегата беше такава все едно е юни!.. след известно време тежко дишане под слънцето и гледане по патиците (живи да, и плуващи насам натам), рибите (беше пълно с огромни шарани!!!) и лодките по езерото поехме към музея на модерното изкуство Рейна София, където остана част от очите, от главата, душата и част от сърцето ми! За съжаление отделихме твърде кратко време, както се случи и в Прадо, така и там не успяхме да видим всичко.
Сградата на музея, която някога е била болница и се е смятала за една от най-грозните сгради в Мадрид, сега побира в себе си произведения на Пикасо, Рене Магрит, Салвадор Дали и техни ученици и последователи. Отново една изключителна среща с изкуството, от която настръхнах вътрешно!
Решихме тази вечер да се наградим като седнем нормално в някое заведение, и си поръчаме нормална, различна от сухи сандвичи храна! Не ни се получи обаче! Заведения – много, без да искаме избрахме това, в чието меню нямаше нещата които искахме, а за
другите възможни (разбирай паеля) трябваше да чакаме половин час. Боцнахме по едни калмари и потеглихме ние- към Алкобендас, другите – към хостела, а бат‘Емо към хотела. С Мариян решихме да се насладим отново на романтиката на влака, но тъй като нямахме умен и симпатичен гид с нас (разбирай - нямахме Ели с нас!) малко оплескахме нещата, и вместо половин час, се прибирахме някъде към два часа…. Все пак трябва да отбележа, че се справихме сами по тъмно, минавайки по път, по който сме минали само веднъж, и който е доста обиколен и далечен от квартирата! Малко като в лабиринт бяхме, но! накрая мишлето стигна до сиренцето!
Деня на мача – посветен предимно на пиене на бира в жегата..за този ден няма какво да разкажа..е, ами това беше
:D Шегувам се! Солидно количество англичани навсякъде, сякаш за първи път виждащи бира!.. Ние не оставаме по-назад, слънцето пече, ние хващаме тен, потим се, пием бира и ядем отново сухи неща! Англичаните превръщат всичко в песни и привличат вниманието на един оркестър мариячи, който бързо научават на някои от основните мелодии
на
песните за Тотенхам (казано на чист испански! Сериозно –така чух да го казват по местна телевизия когато рекламираха мача с Реал Мадрид). Развяват се знамена, фенове от всички страни тръпнат в очакване, непознати се прегръщат (нищо, че са потни и голи!), въобще това е лицето на един леко миришещ на бира и пот свят, който пее песни (макар и не особено спазвайки основните правила в музиката, да не кажа, че е скаран с тях
:D),и който все пак е мирен и добронамерен..! Идва моментът, в който се мятаме на метрото и компанията се разделя – момчетата слизат на спирката на стадиона Сантяго Бернабеу, а ние с Виолета слизаме на следващата където е т.нар. Пуерта де Европа – 2 наклонени сгради една към друга (правила съм ги на макет за дъщерята на 1 приятелка преди време за конкурс, който тя в последствие спечели, благодарение на моя макет! Та ми се щеше да ги скивам на живо!), пощракахме малко като японски туристи и тръгнахме
пеша към центъра. Трябва да призная, че това се оказа в последствие едно доста смело начинание! Минахме покрай стадиона с нашите момчета, където фенове на двата отбора се разхождаха спокойно и никой не обръщаше особено внимание на другите, просто защото всеки се занимаваше с това, че е фен на единия отбор, а не с това да мрази другия! Малко по малко се приближавахме към центъра, но в един момент се предадохме (Мадрид е наистина огромен град!!) и се качихме на метрото за 2-3 спирки, пихме по горещ шоколад и по 1 кафе и се пуснахме по магазинчетата. Всички продавачи следяха мача, така че и ние бяхме в течение за резултата. Така да се каже – подготвяхме се за срещата с нашите хора после! Когато вече болката в краката беше достатъчно натрапчива решихме да седнем и да хапнем нещо докато ги чакаме.
Най-накрая нормална храна!!!!! Пататас бравас – леко като задушени картофи, ама люти и лютиви скариди с чесън, поднесени с почти топло хлебче и 2 голеееми бири! Охааа! Пак ми потекоха лигите! Беше доста приятна вечер, седяхме си навън и не беше студено! Докато не дойдоха момчетата – попарени и смутени от резултата. Малко хора биха могли да разберат това, но тъй като достатъчно пъти съм била свидетел на тази фенска болест (така да я наречем), можех само да се досещам за какъв сдух става въпрос. Тук е моментът да кажа, че Мариян най-зряло прие всичко и аз съм изключително горда с него!
:D Браво, БРАВО, моето момче!
Но да се върнем към реалния живот – прибрахме се за последно в Алкобендас, всъщност това бяха и последните минути в Мадрид, или поне в центъра му.
На другия ден имахме време колкото да стегнем багажа, за да потеглим към летището. Чакаше ни отново един ден път! 2 полета, с прекачване, с престой към 3 часа в Прага.
Какво да кажа – тези хора живеят прави! Ядат сухи неща, хвърлят безброй боклуци, казват „Тотенхам" вместо "Тотнъм", пишат Истанбул с „м“, и се стараят да продават града си максимално на туристите. Живеят за да се забавляват, не се стараят да пазят чисто около себе си, но почти веднага боклука се почиства. Града е огромен и ако на другите места има 2-3 основни улици с големи площади, а навсякъде около тях е пълно с малки уютни улички, тук има по-скоро 2-3 малки улички, всички останали са огромни!
:D:D:D
...Искам пак! :)
